Маратон на четенето с писателя Славчо Чанев |
![]() |
![]() |
![]() |
Написано от Administrator |
Сряда, 11 Април 2018 18:25 |
В Регионална библиотека „Светослав Минков” се проведе среща с писателя Славчо Чанев. Какво вдъхновява писателя да пише книги за деца, как се намират интересни истории, лесно ли се пише за деца - това бяха част от въпросите на четвъртокласници от ОУ „СВ. Иван Рилски”, които те зададоха на писателя. Славчо Чанев е роден в село Сигмен, Бургаска област. От 1971 г. живее в Перник. През 1975 г. получава средно образование в Техникума по минна промишленост „Христо Ботев” – Перник, специалност „Геология и проучване на полезните изкопаеми”. През 1981 г. завършва Висшия педагогически институт в Шумен, специалност „Български език и литература”. Има следдипломна квалификация по стопанско управление. Работил е като учител, журналист и др. Съосновател и главен редактор е на първия пернишки всекидневен вестник „Съперник” и на вестник „Съперник днес”. От 1966 г. е началник на сектор „Култура” в общинската администрация в Перник. Член е на Съюза на българските журналисти. Публикува поезия и проза в периодичния печат и в сборници. Автор е на две поетични книги – „Окото на лампата” и „Игра на илюзии”, като втората е преведена на сръбски език /1999 г./ и на две прозаични книги за деца – „Да обичаш принцеса” и „Здравей, аз съм Перник”. Превежда от сръбски на български. Редактира специализирана литература. Срещата в Голямата читалня бе едно от събитията, с които Регионална библиотека „Светослав Минков” се включи в Маратона на четенето, посветен на Международния ден на детската книга – 2 април и Международния ден на книгата и авторското право – 23 април. Пред малките, любознателни ученици, Славчо Чанев разказа за своето детство в селцето край Бургас, където е роден, за идването си в Перник, както и за любовта си към словото, книгите и интересното си хоби да събира стари правописни речници и помагала. Децата бяха любопитни да чуят някои от историите в една от неговите книжки за деца- „Да обичаш принцеса”. Четвъртокласниците бяха провокирани от писателя и непринудено задаваха много въпроси и разбраха, че най- големите „съкровища” могат да търсят в себе си, сред приятелите и близките хора. |