Литературни витрини в Регионална библиотка „Светослав Минков” Печат
Написано от Administrator   
Неделя, 14 Ноември 2010 12:26
В Обща читалня на библиотеката е подредена литературна витрина на тема „130 г. от рождението на Йордан Йовков". Включени са книги, публикации в периодични издания и снимки.
Йордан Йовков е роден на 09.11.1880 г. в с. Жеравна, Сливенско. Завършва гимназия в София, след което заедно със семейството си се преселва в Добруджа, където дълго време работи като учител. Участва в трите войни като командир на рота и като военен писател. Известно време е редактор в столични издания. След окупирането на Южна Добруджа Йовков се премества във Варна като учител. След войните е редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ. Творческия си път Йовков започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази (Разкази. Т. 1-2. 1917-1918), с които се налага като талантлив разказвач. Следващите му книги са посветени на живота в Добруджа (повестта "Жетварят", сборниците "Последна радост", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце", романът "Чифликът край границата") и в родното му село Жеравна ("Старопланински легенди"). Пише комедии ("Милионерът") и драми ("Албена", "Боряна", "Обикновен човек"). Автор е на анималистична проза ("Ако можеха да говорят"). Умира на 15.10.1937 г.
В Детски отдел на библиотеката е подредена литературна витрина за шотландския писател Робърт Луис Стивънсън. Тя е посветена на 160 г. от рождението на твореца.
Робърт Луис Стивънсън (Robert Louis Stevenson, 1850-1894) е британски романист, поет и автор на пътеписи. През 1882 година Стивънсън създава книгата "Нови хиляда и една нощ", където използва похватите на арабския приказен епос. През 1883 година, едва 33-годишен, Робърт Луис Стивънсън издава книгата, която го обезсмъртява - "Островът на съкровищата". Първоначално той разказвал романа на доведения си син, за да види как ще го възприемат младите читатели. Под перото му всяка тема се превръща в приключенска творба.
Литературна витрина е подредена и в отдел „Изкуство" на библиотеката „135 г. от рождението на Добри Христов". Той е роден във Варна на 26 декември 1875 г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия – кожухар, преселник от Казанлък. По време на Кримската война той напуска родното си място и се заселва във Варна. Майката на композитора е гагаузка, знае се, че родителите ѝ са преселници от Ямболско. Когато бил 11-годишен Добри Христов спечелва от сурвакане на Нова година 12 гроша, с които си купува малка флейта, на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури, които преписва, и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии. През 90-те години създава две хорови китки „Лиляна мома хубава" и „Пусти моми жеравненки", с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида, събират се пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория.
Добри Христов умира в София на 65 години.
В литературните витрини са изложени книги, публикации в периодични издания, фотоси, документи и художествена литература от фонда на библиотеката.